изул си

Речник на българския език

1. изул си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изул си е производна форма на изуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изул си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изул си е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).