изуло е

Речник на българския език

1. изуло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изуло е е производна форма на изуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изуло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изуло е е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).