изули

Речник на българския език

1. изули — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изули е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изули — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изули е производна форма на изуя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).