изула е

Речник на българския език

1. изула е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изула е е производна форма на изуя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изула е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изула е е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).