изула

Речник на българския език

1. изула — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изула е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изула — мин. деят. св. прич. ж. р.

изула е производна форма на изуя (мин. деят. св. прич. ж. р.).