изул

Речник на българския език

1. изул — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изул е производна форма на изуя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изул — мин. деят. св. прич. м. р.

изул е производна форма на изуя (мин. деят. св. прич. м. р.).