изуело

Речник на българския език

1. изуело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изуело е производна форма на изуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изуело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изуело е производна форма на изуя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).