изуел

Речник на българския език

1. изуел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изуел е производна форма на изуя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изуел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изуел е производна форма на изуя (мин. деят. несв. прич. м. р.).