изува

Речник на българския език

1. изува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изува е производна форма на изувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изува е производна форма на изувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изува е производна форма на изувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).