изтъчете

Речник на българския език

1. изтъчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изтъчете е производна форма на изтъка (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтъчете — повелително наклонение, мн. ч.

изтъчете е производна форма на изтъка (повелително наклонение, мн. ч.).