изтъчели

Речник на българския език

1. изтъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтъчели е производна форма на изтъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтъчели е производна форма на изтъка (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).