изтъчало

Речник на българския език

1. изтъчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтъчало е производна форма на изтъка (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтъчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтъчало е производна форма на изтъка (мин. деят. несв. прич. ср. р.).