изтътрузело

Речник на българския език

1. изтътрузело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтътрузело е производна форма на изтътрузя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтътрузело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтътрузело е производна форма на изтътрузя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).