изтътрело

Речник на българския език

1. изтътрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтътрело е производна форма на изтътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтътрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтътрело е производна форма на изтътря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).