изтътрел

Речник на българския език

1. изтътрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтътрел е производна форма на изтътря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтътрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтътрел е производна форма на изтътря (мин. деят. несв. прич. м. р.).