изтътнали

Речник на българския език

1. изтътнали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтътнали е производна форма на изтътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтътнали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтътнали е производна форма на изтътна (мин. деят. св. прич. мн. ч.).