изтътнал

Речник на българския език

1. изтътнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтътнал е производна форма на изтътна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтътнал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтътнал е производна форма на изтътна (мин. деят. св. прич. м. р.).