изтърчаха

Речник на българския език

1. изтърчаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърчаха е производна форма на изтърча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърчаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтърчаха е производна форма на изтърча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).