изтърчах

Речник на българския език

1. изтърчах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтърчах е производна форма на изтърча (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтърчах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтърчах е производна форма на изтърча (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).