изтърчало

Речник на българския език

1. изтърчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърчало е производна форма на изтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърчало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърчало е производна форма на изтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтърчало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтърчало е производна форма на изтърча (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтърчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтърчало е производна форма на изтърча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).