изтърчали

Речник на българския език

1. изтърчали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтърчали е производна форма на изтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърчали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърчали е производна форма на изтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтърчали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтърчали е производна форма на изтърча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтърчали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтърчали е производна форма на изтърча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).