изтърчал

Речник на българския език

1. изтърчал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърчал е производна форма на изтърча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърчал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърчал е производна форма на изтърча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърчал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърчал е производна форма на изтърча (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтърчал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърчал е производна форма на изтърча (мин. деят. несв. прич. м. р.).