изтърчавало

Речник на българския език

1. изтърчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърчавало е производна форма на изтърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърчавало е производна форма на изтърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтърчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтърчавало е производна форма на изтърчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтърчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтърчавало е производна форма на изтърчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).