изтърчавала

Речник на българския език

1. изтърчавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърчавала е производна форма на изтърчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърчавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърчавала е производна форма на изтърчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтърчавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтърчавала е производна форма на изтърчавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтърчавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтърчавала е производна форма на изтърчавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).