изтърсил си

Речник на българския език

1. изтърсил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърсил си е производна форма на изтърся (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърсил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърсил си е производна форма на изтърся (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).