изтърсел

Речник на българския език

1. изтърсел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърсел е производна форма на изтърся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърсел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтърсел е производна форма на изтърся (мин. деят. несв. прич. м. р.).