изтърпяха

Речник на българския език

1. изтърпяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърпяха е производна форма на изтърпя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърпяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтърпяха е производна форма на изтърпя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).