изтърколял съм

Речник на българския език

1. изтърколял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтърколял съм е производна форма на изтърколя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).