изтърколяло
1.
изтърколяло —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изтърколяло
е производна форма
на изтърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изтърколяло —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изтърколяло
е производна форма
на изтърколя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).