изтърколяла е

Речник на българския език

1. изтърколяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърколяла е е производна форма на изтърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).