изтърколяла

Речник на българския език

1. изтърколяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърколяла е производна форма на изтърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърколяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтърколяла е производна форма на изтърколя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).