изтърколил съм

Речник на българския език

1. изтърколил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтърколил съм е производна форма на изтърколя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърколил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изтърколил съм е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).