изтърколил си

Речник на българския език

1. изтърколил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърколил си е производна форма на изтърколя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърколил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърколил си е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).