изтърколил е

Речник на българския език

1. изтърколил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколил е е производна форма на изтърколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърколил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколил е е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).