изтърколил е
1.
изтърколил е —
мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтърколил е
е производна форма
на изтърколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтърколил е —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтърколил е
е производна форма
на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).