изтърколило си

Речник на българския език

1. изтърколило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтърколило си е производна форма на изтърколя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърколило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтърколило си е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).