изтърколило

1. изтърколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърколило е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

изтърколило е производна форма на изтърколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).