изтърколили

Речник на българския език

1. изтърколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърколили е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтърколили е производна форма на изтърколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).