изтърколила е

Речник на българския език

1. изтърколила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърколила е е производна форма на изтърколя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтърколила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтърколила е е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).