изтърколила
1.
изтърколила —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
изтърколила
е производна форма
на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
изтърколила —
мин. деят. св. прич. ж. р.
изтърколила
е производна форма
на изтърколя (мин. деят. св. прич. ж. р.).