изтърколил
1.
изтърколил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изтърколил
е производна форма
на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изтърколил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изтърколил
е производна форма
на изтърколя (мин. деят. св. прич. м. р.).