изтърколил

Речник на българския език

1. изтърколил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколил е производна форма на изтърколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърколил — мин. деят. св. прич. м. р.

изтърколил е производна форма на изтърколя (мин. деят. св. прич. м. р.).