изтърколи

Речник на българския език

1. изтърколи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтърколи е производна форма на изтърколя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтърколи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтърколи е производна форма на изтърколя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтърколи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтърколи е производна форма на изтърколя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изтърколи — повелително наклонение, ед. ч.

изтърколи е производна форма на изтърколя (повелително наклонение, ед. ч.).