изтърколеше

Речник на българския език

1. изтърколеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изтърколеше е производна форма на изтърколя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изтърколеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изтърколеше е производна форма на изтърколя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).