изтърколели
1.
изтърколели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
изтърколели
е производна форма
на изтърколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
изтърколели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
изтърколели
е производна форма
на изтърколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).