изтърколвахте

Речник на българския език

1. изтърколвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изтърколвахте е производна форма на изтърколвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изтърколвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изтърколвахте е производна форма на изтърколвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).