изтърколваха

Речник на българския език

1. изтърколваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърколваха е производна форма на изтърколвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърколваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изтърколваха е производна форма на изтърколвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).