изтърколвах

Речник на българския език

1. изтърколвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтърколвах е производна форма на изтърколвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтърколвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтърколвах е производна форма на изтърколвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).