изтърколвал си

Речник на българския език

1. изтърколвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал си е производна форма на изтърколвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърколвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал си е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърколвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал си е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).