изтърколвал е

Речник на българския език

1. изтърколвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал е е производна форма на изтърколвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтърколвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал е е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтърколвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтърколвал е е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).