изтърколвало

Речник на българския език

1. изтърколвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърколвало е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтърколвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтърколвало е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтърколвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтърколвало е производна форма на изтърколвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтърколвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтърколвало е производна форма на изтърколвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).