изтърколвали

Речник на българския език

1. изтърколвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изтърколвали е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изтърколвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изтърколвали е производна форма на изтърколвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изтърколвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изтърколвали е производна форма на изтърколвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изтърколвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изтърколвали е производна форма на изтърколвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).